Какво представлява пулсът и защо е важен?
Пулсът, макар често да се възприема като сърдечен ритъм, всъщност изразява налягането, което кръвта упражнява върху стените на съдовете при всяко съкращение на сърцето, както и ритмичните вълни, които възникват в съдовете в отговор на това налягане. Сърцето, чрез съкращаване и отпускане, изпомпва кръвта към аортата – голямата артерия, а оттам и към цялото тяло. Тъй като съдовете са с еластична структура, те реагират на този кръвен поток чрез разширяване и свиване. Пулсът може лесно да се усети чрез допир в близки до повърхността области като китката, шията, слепоочието или слабините.
Стойността на пулса при всеки човек може да варира в зависимост от множество фактори като възраст, пол, общо здравословно състояние, телесна температура, хормонални промени, ежедневни физически или емоционални активности, приемани лекарства и различни заболявания. В определени периоди е напълно естествено пулсът да се увеличава или намалява поради стрес, физическо натоварване, болест или промени в емоционалното състояние. Важното тук е пулсът да бъде редовен и ритмичен.
При хора, които редовно се занимават с физическа активност, особено спортисти, пулсът, измерен в покой, може да бъде по-нисък от средното за населението. Пулсът дава информация не само за това колко бързо бие сърцето, но и за неговия ритъм, физическа кондиция и някои здравословни състояния. При сърдечни и клапни заболявания, тежки кръвоизливи, нарушения на щитовидната жлеза, заболявания на нервната система и мозъчни кръвоизливи могат да се наблюдават изразени промени в пулса.
При здрави възрастни сърдечната честота в покой обикновено е 60-80 удара/минута.
В какви граници трябва да бъде пулсът по принцип?
Ритмичността на пулса и поддържането му в определени граници е показател за здравословна кръвоносна система. Макар стойността на пулса да варира при всеки човек, при здрави възрастни нормалната сърдечна честота в покой обикновено се приема между 60-100 удара/минута. При активно спортуващи лица тази стойност може да спадне до 45-60 удара/минута. Ниският пулс в покой може да означава, че сърцето работи по-ефективно.
Високата сърдечна честота увеличава риска от инсулт или инфаркт, затова редовните измервания в покой могат да осигурят ранна информираност. Ако пулсът ви в покой е между 50-70, това може да се счита за идеално; между 70-85 се приема за нормално; а над 85 вече се говори за висок пулс. Не трябва да се забравя, че пулсът сам по себе си не е диагностичен критерий и индивидуалните здравни особености на всеки човек са различни.
Редовното измерване на пулса, особено при наличие на оплаквания или рискови фактори, помага за ранното откриване на възможни здравословни проблеми. Ако обаче заедно с необичайно нисък пулс се появят отпадналост, световъртеж, припадък, трябва незабавно да се потърси консултация с кардиолог. Високият пулс най-често се дължи на временни причини (като физическо натоварване, стрес), но ако е постоянно висок в покой, задължително трябва да се изследва. Пушенето и анемията също могат да доведат до повишаване на пулса. След спиране на тютюнопушенето, обикновено се наблюдава значително понижение на пулса, което се счита за положителна промяна.
Как се измерва пулсът?
За да се получи надежден резултат, измерването на пулса обикновено трябва да се извършва в отпочинало и спокойно състояние. Можете да измерите пулса си по различно време през деня и да изчислите средната стойност. Поставете три пръста леко върху артериите от двете страни на гърлото или върху китката, непосредствено след палеца, и усетете пулса. След като го намерите, пребройте ударите за 60 секунди с помощта на хронометър или часовник. Полученото число е текущата стойност на пулса ви.
Можете да използвате и дигитални апарати за кръвно налягане или смарт здравни устройства. При наличие на неритмичен сърдечен ритъм (познат като „прескачане“), се препоръчва консултация с лекар. При хора с диагностицирана аритмия, за по-точно измерване на пулса е добре да се извърши директно преслушване на сърцето. Редовният контрол на пулса има важно място в ранната диагностика на сърдечно-съдови и много други системни заболявания.
Какви са причините за висок пулс (тахикардия)?
Когато сърдечната честота е по-висока от нормалното, това се нарича „тахикардия“. Високият пулс може да бъде резултат от сърдечна недостатъчност, инфекции, заболявания на щитовидната жлеза, неконтролиран гуша, тежки кръвоизливи или някои хронични заболявания. При масивни кръвоизливи сърцето започва да бие по-бързо, за да достави достатъчно кислород до тъканите, но при сериозна загуба на кръв пулсът може рязко да спадне, което е животозастрашаващо.
Повишаването на температурата, тревожността, емоционалният стрес, физическото усилие и внезапните активности също ускоряват пулса. Пулсът, който се повишава след физическо натоварване или силни емоционални преживявания, обикновено се нормализира след почивка. Въпреки това, ако пулсът в покой постоянно е 90 удара/минута или повече, това може да е признак за друго здравословно състояние и изисква подробна оценка.
Редовната физическа активност с времето може да намали пулса в покой. Ежедневните леки разходки допринасят положително за здравето на сърцето и помагат за поддържане на по-нисък пулс.
Какви са причините за нисък пулс (брадикардия)?
Ниският пулс, наричан „брадикардия“, означава, че сърдечната честота е под нормалната стойност. Когато пулсът падне под 40 удара в минута, до тъканите може да не достига достатъчно кръв и кислород, което може да предизвика световъртеж, припадък, изпотяване и неврологични симптоми. Мозъчни кръвоизливи, тумори, сърдечни заболявания, намалена функция на щитовидната жлеза, хормонални дисбаланси, стареене, вродени сърдечни аномалии, дефицит на минерали, сънна апнея и някои лекарства могат да причинят брадикардия.
От друга страна, при здрави хора с добра физическа подготовка и редовни упражнения, пулсът може да спадне до 40 удара в минута, което се счита за нормално. Това показва, че сърцето работи силно и ефективно. Физиологично ниският пулс при спортуващи хора не е здравословен проблем.
Какви са пулсовите стойности според възрастта?
Пулсът трябва да бъде редовен и ритмичен на всяка възраст. По време на активност естествено се увеличава, затова за точност измерванията трябва да се правят в покой или след поне 5-10 минути почивка. В зависимост от възрастта и пола се наблюдават различия в пулсовите стойности. Например, при момчетата пулсът обикновено е малко по-висок от този при момичетата; при възрастните няма съществена разлика между мъжете и жените. Наднорменото тегло и хроничните заболявания също могат да повлияят на пулса. За здравословен живот се препоръчват редовни медицински прегледи.
Препоръчителните пулсови граници според възрастовите групи са следните:
Новородени: 70-190 (средно 125 удара/минута)
Бебета на 1-11 месеца: 80-160 (средно 120)
1-2 години: 80-130 (средно 110)
2-4 години: 80-120 (средно 100)
4-6 години: 75-115 (средно 100)
6-8 години: 70-110 (средно 90)
8-10 години: 70-110 (средно 90)
10-12 години: Момичета 70-110, момчета 65-105 (средно 85-90)
12-14 години: Момичета 65-105, момчета 60-100 (средно 80-85)
14-16 години: Момичета 60-100, момчета 55-95 (средно 75-80)
16-18 години: Момичета 55-95, момчета 50-90 (средно 70-75)
18 години и повече: 60-100 (средно 80)
Тъй като тези стойности могат леко да варират според възрастта и индивидуалните особености, при всяко притеснение най-подходящият подход е консултация със здравен специалист.
Често задавани въпроси (Ч.З.В.)
1. Какъв трябва да бъде пулсът?
При здрави възрастни пулсът в покой обикновено е между 60-100 удара/минута. При хора, които редовно тренират, тази стойност може да бъде по-ниска. Идеалният пулсов диапазон може да се променя според индивидуалното здравословно състояние и възрастта.
2. Как мога да измеря пулса си?
Можете да измерите пулса си, като леко притиснете с три пръста артериите, разположени близо до повърхността на шията, китката или слабините, и преброите ударите за 60 секунди. Дигиталните апарати за кръвно налягане или смарт носими устройства също предлагат практично решение.
3. Опасен ли е високият пулс?
Ако високият пулс е свързан с временни причини, обикновено не представлява сериозен риск и се връща към нормалното. Въпреки това, постоянно висок пулс в покой може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания и трябва да бъде оценен под лекарски контрол.
4. Вреден ли е ниският пулс?
Ако пулсът падне под 40 удара в минута и това е съпроводено със симптоми като световъртеж, отпадналост, припадък, задължително трябва да се консултирате със специалист. При хора, които спортуват редовно, ниският пулс може да не представлява проблем.
5. Какво означава внезапна промяна в пулса?
Внезапните промени в пулса могат да бъдат причинени от стрес, физическо натоварване, внезапен страх, повишена температура или инфекции. Постоянните или изразени промени могат да бъдат признак за подлежащо заболяване и се препоръчва медицинска оценка.
6. Влияе ли тютюнопушенето на пулса?
Да, известно е, че тютюнопушенето повишава пулса. Отказът от тютюнопушене обикновено води до понижаване на пулса, което е положително за здравето на сърцето.
7. Кои заболявания водят до нарушения в пулса?
Заболявания на щитовидната жлеза, клапни сърдечни заболявания, анемия, нарушения на нервната система, инфекции и някои странични ефекти от лекарства могат да доведат до промени в пулса.
8. Какъв трябва да бъде пулсът при децата?
Стойността на пулса при децата варира според възрастта. При новородените пулсът е по-висок и намалява постепенно с възрастта. Стандартните стойности по възрастови групи са дадени по-горе в таблицата.
9. Какво означава „прескачане“ на пулса?
Нарушенията или „прескачането“ на пулса могат да са признак за нарушение на сърдечния ритъм. Ако това е повтарящо се или е съпроводено с оплаквания, е важно да се консултирате с лекар.
10. Трябва ли да измервам пулса си редовно?
Да, особено ако имате риск от сърдечно-съдови заболявания или спортувате редовно, проследяването на пулса може да бъде полезно. При внезапни промени се препоръчва консултация със специалист.
11. Влияят ли затлъстяването или наднорменото тегло на пулса?
Наднорменото тегло и затлъстяването могат да доведат до по-голямо натоварване на сърцето, което може да причини повишен пулс в покой.
12. Надеждно ли е измерването на пулса с апарати за кръвно налягане?
Съвременните апарати за кръвно налягане обикновено са надеждни, но при съмнителни измервания или неравномерен пулс се препоръчва лекарска оценка.
13. Влияят ли психологическите състояния на пулса?
Стресът, тревожността, вълнението и други психологически състояния могат временно да ускорят пулса. Това обикновено е краткотрайно.
14. Кога пулсът се връща към нормалното след физическо натоварване?
В зависимост от интензивността и индивидуалното физическо състояние, пулсът обикновено се връща към нормалното в рамките на 5-10 минути след тренировка.
15. Има ли хронични заболявания, които влияят трайно на пулса?
Да; хронични сърдечни заболявания, проблеми с клапите, ритъмни нарушения и заболявания на щитовидната жлеза могат трайно да повлияят пулса. Редовното проследяване и лечение са от голямо значение при такива състояния.
Източници
Световна здравна организация (WHO). Сърдечно-съдови заболявания.
Американска сърдечна асоциация (AHA). Всичко за сърдечната честота (пулс).
Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Сърдечна честота.
Клиника Майо. Пулс: Как да измерите пулса си.
Европейско дружество по кардиология (ESC). Насоки за управление на сърдечно-съдови заболявания.
Башоглу, М., и др. Медицинска физиология. Nobel Tıp Kitabevi.
UpToDate. Оценка на възрастен пациент с палпитации.