Какво представлява инфарктът на миокарда? Какви са неговите симптоми и причини? Как се провежда лечението му с помощта на съвременни подходи?
Какви са симптомите и причините за инфаркт? Какви са актуалните терапевтични подходи?
Инфарктът е състояние, което възниква, когато сърдечният мускул остава без жизненоважен кислород и хранителни вещества, и изисква спешна намеса. С медицинското си наименование миокарден инфаркт, той обикновено се появява вследствие на внезапно запушване на коронарните артерии, които хранят сърцето. Това запушване се причинява от разкъсване на плаки, съставени от мазнини, холестерол и други вещества, натрупани по стените на съдовете, или от кръвен съсирек, който напълно или частично затваря съда. С ранна диагностика и лечение е възможно да се минимизира увреждането на сърцето.
Определение и основни причини за инфаркт
Инфарктът се характеризира с увреждане на сърдечната тъкан в резултат на невъзможността да се задоволи нуждата на сърдечния мускул от кислород. Това състояние най-често е резултат от стесняване или внезапно запушване на коронарните артерии. Плаките, натрупани по стените на съдовете, с времето могат да стеснят съда и ако се разкъсат, върху тях се натрупват кръвни съсиреци, които внезапно прекъсват кръвотока към сърдечния мускул. Ако това запушване не се отстрани бързо, сърдечният мускул може да бъде необратимо увреден и да се развие сърдечна недостатъчност, тоест намалена помпена функция на сърцето. Инфарктът продължава да бъде една от водещите причини за смъртност в световен мащаб. В много страни инфарктът причинява многократно повече загуби в сравнение с фаталните пътнотранспортни произшествия.
Кои са най-честите симптоми на инфаркт?
Симптомите на инфаркт могат да варират при различните хора и да се проявят с неясни оплаквания. Най-често срещаните симптоми са:
Болка или дискомфорт в гърдите: усещане за натиск, стягане, парене или тежест в средната част на гърдите; понякога може да се разпространи към лявата ръка, врата, челюстта, гърба или корема.
Задух: може да се появи заедно с болка в гърдите или самостоятелно.
Изпотяване: особено студена и обилна пот е типична.
Слабост и умора: може да има нарастваща отпадналост дни преди кризата, по-често при жените.
Световъртеж или усещане за замаяност
Гадене, повръщане или лошо храносмилане
Сърцебиене, което не е свързано с физическа активност и не преминава
Ускорен или неритмичен пулс
Болка в гърба, рамото или горната част на корема, по-често при жените.
Безпричинна кашлица или затруднено дишане
Отоци по краката, стъпалата или глезените (по-често в напредналите стадии) Тези симптоми понякога могат да бъдат леки, а понякога много тежки. Особено ако болката в гърдите и задухът не отшумяват за няколко минути или се повтарят, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Симптоми на инфаркт при различни групи
При жените и младите хора инфарктът понякога може да се развие без класическа болка в гърдите. При жените на преден план могат да излязат атипични симптоми като отпадналост, болка в гърба, гадене, нарушения на съня и тревожност. При възрастните хора или диабетиците усещането за болка може да бъде по-слабо изразено, като вместо това първият симптом може да бъде внезапна слабост или задух.
Дискомфорт в гърдите, сърцебиене, студена пот и внезапно събуждане по време на нощта или съня също могат да бъдат предвестници на инфаркт, свързан със съня.
Кои са основните рискови фактори за инфаркт?
В развитието на инфаркт участват множество рискови фактори, които обикновено се срещат заедно. Най-често срещаните рискови фактори са:
Употреба на цигари и тютюневи изделия
Висок холестерол (особено повишен LDL холестерол)
Високо кръвно налягане (хипертония)
Диабет (захарен диабет)
Затлъстяване и физическа неактивност
Нездравословно хранене (диета, богата на наситени и трансмазнини, бедна на фибри)
Семейна анамнеза за сърдечно заболяване в ранна възраст
Стрес и хронично психическо напрежение
Напредване на възрастта (рискът се увеличава с възрастта)
Мъжки пол (но след менопаузата рискът се повишава и при жените) Някои лабораторни показатели (като C-реактивен протеин, хомоцистеин) също могат да показват повишен риск. В съвременната медицина при хора с проблеми със затлъстяването някои хирургични и интервенционални методи, съчетани с промяна в начина на живот, допринасят за намаляване на риска.
Как се поставя диагнозата инфаркт?
Най-важната стъпка в диагностиката на инфаркт е наблюдението на оплакванията и клиничната картина на пациента. След това се прилагат следните основни изследвания:
Електрокардиография (ЕКГ): показва промените в електрическата активност на сърцето по време на криза.
Кръвни изследвания: особено повишаването на ензими и протеини, отделяни от сърдечния мускул като тропонин, подкрепя диагнозата.
Ехокардиография: оценява силата на съкращение и двигателните нарушения на сърдечния мускул.
При необходимост могат да се използват и рентгенография на гръдния кош, компютърна томография или магнитно-резонансна томография като допълнителни изследвания.
Коронарна ангиография: извършва се за окончателна диагноза на съдови запушвания и стеснения, както и за едновременно лечение. При необходимост по време на процедурата може да се приложи балонна ангиопластика или стент за отваряне на съда.
Първи действия при инфаркт
Времето е от критично значение за човек, който усеща симптоми на инфаркт. Основните стъпки, които трябва да се следват в тази ситуация, са:
Незабавно да се извикат спешни медицински служби (да се повика спешна помощ или линейка)
Човекът трябва да седне в спокойна поза и да ограничи движението до минимум
Ако е сам, да остави вратата отворена или да потърси помощ от околните
Ако лекарят е препоръчал предварително, може да използва предпазни лекарства като нитроглицерин
Да се изчака професионална помощ до пристигането на медицинския екип, като се избягват излишни усилия и паника Бързата и адекватна намеса по време на криза минимизира увреждането на сърдечния мускул и увеличава шансовете за оцеляване.
Актуални подходи в лечението на инфаркт
В съвременната медицинска практика лечението на инфаркт се планира според вида, тежестта на кризата и наличните рискови фактори при пациента. Лечението обикновено включва следните стъпки:
Незабавно започване на съдораширяващи и разреждащи кръвта медикаменти
В ранния период коронарна интервенция (ангиопластика, поставяне на стент) най-често е първи избор
При необходимост може да се извърши байпас операция за замяна на запушените съдове със здрави
След отстраняване на животозастрашаващия риск се осигуряват промени в начина на живот за поддържане на сърдечното здраве, редовен прием на лекарства и контрол на рисковите фактори
Отказ от тютюнопушене, здравословно и балансирано хранене, редовна физическа активност, управление на стреса и контрол на диабета и хипертонията, ако са налице, са основни мерки По време на лечението е много важно пациентите да следват отблизо препоръките на специалистите по кардиология и сърдечно-съдова хирургия и да посещават редовни контролни прегледи.
Какво може да се направи за предпазване от инфаркт?
В много случаи рискът от инфаркт може значително да се намали чрез промени в начина на живот:
Пълно избягване на цигари и тютюневи изделия
Изграждане на хранителен режим с ниско съдържание на холестерол, богат на зеленчуци и фибри, с ограничено съдържание на наситени мазнини и преработени храни
Редовни физически упражнения; препоръчват се поне 150 минути умерена физическа активност седмично
Контрол на високото кръвно налягане и кръвната захар; при необходимост продължаване на медикаментозното лечение
Ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, потърсете професионална помощ за достигане на здравословно тегло
Научете техники за управление на стреса и се възползвайте от системи за психологическа подкрепа Спазването на тези мерки помага за намаляване на смъртността, свързана със сърдечни заболявания в световен мащаб.
Често задавани въпроси
В кои възрасти инфарктът се среща по-често?
Рискът от инфаркт се увеличава с напредването на възрастта. Но генетичните фактори, диабетът, с
употребата на цигари и начина на живот, може да се наблюдава и при млади възрастни.Възможно ли е да се получи инфаркт без болка в гърдите?
Да. Особено при жените, диабетиците и възрастните хора инфарктът може да се развие и без болка в гърдите. Трябва да се обърне внимание на атипични симптоми като отпадналост, задух, гадене или болка в гърба.
Може ли инфаркт да се случи през нощта или по време на сън?
Да, инфарктите могат да възникнат и по време на сън или рано сутрин. Тези, които се събуждат внезапно с болка в гърдите, сърцебиене или замаяност, трябва незабавно да потърсят медицинска помощ.
Различават ли се симптомите на инфаркт при жените от тези при мъжете?
При жените вместо класическа болка в гърдите могат да се наблюдават различни оплаквания като отпадналост, болка в гърба и корема, задух, гадене.
Кои състояния могат да бъдат объркани с инфаркт?
Стомашни неразположения, паник атаки, болки в мускулно-скелетната система, рефлукс и пневмония могат да дадат сходни симптоми с инфаркт. При съмнение задължително трябва да се направи медицинска оценка.
Трябва ли да се приема аспирин по време на инфаркт?
Ако Вашият лекар е препоръчал и нямате алергия, дъвченето на аспирин до пристигането на спешна помощ може да бъде полезно в някои случаи. Във всички случаи обаче медицинската помощ трябва да бъде приоритет.
Възможно ли е пълно възстановяване след инфаркт?
Значителна част от пациентите, които получават ранна намеса, могат да водят здравословен живот с подходящо лечение и промени в начина на живот. В някои случаи обаче може да настъпи трайна загуба на сърдечна функция.
Какви са причините за инфаркт при младите?
При младите хора тютюнопушене, висок холестерол, затлъстяване, обездвижване и някои вродени съдови аномалии могат да доведат до инфаркт.
На какво трябва да се обърне внимание в храненето за предпазване от инфаркт?
Трябва да се предпочитат зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба и здравословни мазнини; консумацията на наситени и трансмазнини, сол и захар трябва да бъде ограничена.
Кога може да се започне с упражнения след инфаркт?
Програмата за упражнения след инфаркт трябва да започне задължително под лекарски контрол и след индивидуална оценка на риска.
Колко време остава в болница човек, преживял инфаркт?
Този период варира в зависимост от тежестта на инфаркта и приложеното лечение. В повечето случаи престоят в болница е между няколко дни и една седмица.
Какво трябва да направя, ако в семейството има сърдечно заболяване?
Семейната анамнеза е важен рисков фактор. Не трябва да се пуши, трябва да се храни здравословно, да се правят редовни упражнения и при необходимост да се провеждат редовни сърдечни прегледи.
Може ли стресът да доведе до инфаркт?
Продължителният стрес може индиректно да увеличи риска от инфаркт. Избягването на стреса, доколкото е възможно, или използването на ефективни методи за справяне ще бъде от полза.
Източници
Световна здравна организация (World Health Organization, WHO): Cardiovascular diseases (CVDs) Fact Sheet.
Американска сърдечна асоциация (American Heart Association, AHA): Heart Attack Symptoms, Risk, and Recovery.
Европейско дружество по кардиология (European Society of Cardiology, ESC): Guidelines for the management of acute myocardial infarction.
US Centers for Disease Control and Prevention (CDC): Heart Disease Facts.
New England Journal of Medicine, The Lancet, Circulation (Рецензирани медицински списания).