Какво представлява инфарктът на миокарда? Какви са неговите симптоми и причини? Как се провежда лечението му с помощта на съвременни подходи?
Какви са симптомите и причините за инфаркт? Какви са съвременните терапевтични подходи?
Инфарктът е състояние, при което сърдечният мускул остава без жизненоважен кислород и хранителни вещества, което изисква спешна намеса. Медицинското му наименование е миокарден инфаркт и обикновено възниква поради внезапно запушване на коронарните артерии, които хранят сърцето. Това запушване се дължи на разкъсване на плаки, съставени от мазнини, холестерол и други вещества, натрупани по стените на съдовете, или на кръвен съсирек, който напълно или частично затваря съда. С ранна диагностика и лечение е възможно да се минимизира увреждането на сърцето.
Дефиниция и основни причини за инфаркт
Инфарктът се характеризира с увреждане на сърдечната тъкан в резултат на невъзможност да се задоволи нуждата на сърдечния мускул от кислород. Това състояние най-често е резултат от стесняване или внезапно запушване на коронарните артерии. Плаките, натрупани по стените на съдовете, с времето могат да стеснят съда, а ако се разкъсат, върху тях се натрупват кръвни съсиреци, които внезапно прекъсват кръвотока към сърдечния мускул. Ако това запушване не се отстрани бързо, сърдечният мускул може да бъде необратимо увреден и да се развие сърдечна недостатъчност, т.е. намалена помпена функция на сърцето. Инфарктът продължава да бъде една от водещите причини за смърт в световен мащаб. В много страни инфарктът причинява многократно повече загуби в сравнение със смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия.
Кои са най-честите симптоми на инфаркт?
Симптомите на инфаркт могат да варират при различните хора и понякога се проявяват с неясни оплаквания. Най-често срещаните симптоми са:
Болка или дискомфорт в гърдите: усещане за натиск, стягане, парене или тежест в средната част на гърдите; понякога може да се разпространи към лявата ръка, шията, челюстта, гърба или корема.
Задух: може да се появи заедно с болката в гърдите или самостоятелно.
Изпотяване: особено студено и обилно изпотяване е типично.
Слабост и умора: може да има нарастваща отпадналост дни преди кризата, по-често при жените.
Световъртеж или усещане за замаяност
Гадене, повръщане или лошо храносмилане
Сърцебиене, което не е свързано с физическа активност и не преминава
Ускорен или неритмичен пулс
Болка в гърба, рамото или горната част на корема, особено по-често при жените.
Безпричинна кашлица или дихателни затруднения
Отоци по краката, стъпалата или глезените (по-често в напредналите стадии) Тези симптоми понякога могат да бъдат леки, а понякога и много тежки. Особено ако болката в гърдите и задухът не изчезват за няколко минути или се повтарят, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Симптоми на инфаркт при различни групи
При жените и младите хора инфарктът понякога може да се развие и без класическата болка в гърдите. При жените особено отпадналост, болка в гърба, гадене, нарушения на съня и тревожност могат да бъдат водещи атипични симптоми. При възрастни хора или диабетици усещането за болка може да е по-слабо изразено, като вместо това първият симптом може да бъде внезапна слабост или задух.
Дискомфорт в гърдите, сърцебиене, студено изпотяване и внезапно събуждане по време на нощта или съня също могат да бъдат предвестници на инфаркт, свързан със съня.
Кои са основните рискови фактори за инфаркт?
В развитието на инфаркт участват множество рискови фактори, които обикновено се срещат заедно. Най-често срещаните рискови фактори са:
Употреба на цигари и тютюневи изделия
Висок холестерол (особено повишен LDL холестерол)
Високо кръвно налягане (хипертония)
Диабет (захарен диабет)
Затлъстяване и физическа неактивност
Нездравословно хранене (диета, богата на наситени и трансмазнини, бедна на фибри)
Семейна анамнеза за сърдечно заболяване в ранна възраст
Стрес и хронично психическо напрежение
Напредване на възрастта (рискът се увеличава с възрастта)
Мъжки пол (но след менопауза рискът се увеличава и при жените) Някои лабораторни показатели (като С-реактивен протеин, хомоцистеин) също могат да показват повишен риск. В съвременната медицина при хора с проблеми със затлъстяването някои хирургични и интервенционални методи, съчетани с промяна в начина на живот, допринасят за намаляване на риска.
Как се поставя диагнозата инфаркт?
Най-важната стъпка при диагностицирането на инфаркт е наблюдението на оплакванията и клиничното състояние на пациента. След това се прилагат следните основни изследвания:
Електрокардиография (ЕКГ): показва промените в електрическата активност на сърцето по време на криза.
Кръвни изследвания: особено повишаването на ензими и протеини, отделяни от сърдечния мускул, като тропонин, подкрепя диагнозата.
Ехокардиография: оценява силата на съкращение на сърдечния мускул и нарушенията в движението му.
При необходимост могат да се използват и рентгенография на гръдния кош, компютърна томография или магнитно-резонансна томография като допълнителни изследвания.
Коронарна ангиография: извършва се за точно диагностициране и едновременно лечение на стеснения и запушвания на съдовете. По време на процедурата, ако е необходимо, съдовете могат да се отворят с балонна ангиопластика или стент.
Първи стъпки при инфаркт
Времето е от критично значение за човек, който усеща симптоми на инфаркт. Основните стъпки, които трябва да се следват в тази ситуация, са:
Незабавно да се повикат спешни медицински служби (да се извика спешна помощ или линейка)
Човекът трябва да седне в спокойна поза и да ограничи движенията си до минимум
Ако е сам, да остави вратата отворена или да потърси помощ от околните
Ако лекарят предварително е препоръчал, може да използва лекарства като предпазен нитроглицерин
Да се изчака професионална помощ до пристигането на медицинския екип, като се избягва излишно усилие и паника Бързата и адекватна намеса по време на криза минимизира увреждането на сърдечния мускул и увеличава шансовете за оцеляване.
Съвременни подходи в лечението на инфаркт
В съвременната медицинска практика лечението на инфаркт се планира според вида на преживяната криза, нейната тежест и наличните рискови фактори. Лечението обикновено включва следните стъпки:
Незабавно се започва лечение с лекарства за отваряне на съдовете и разреждане на кръвта
В ранния период коронарна интервенция (ангиопластика, поставяне на стент) най-често е първи избор
Ако е необходимо, може да се извърши байпас операция за замяна на запушените съдове със здрави
След отстраняване на животозастрашаващия риск се прилагат промени в начина на живот, редовен прием на лекарства и контрол на рисковите фактори за поддържане на сърдечното здраве
Отказ от тютюнопушене, здравословно и балансирано хранене, редовна физическа активност, управление на стреса и контрол на диабета и хипертонията, ако са налице, са основни мерки По време на лечението е много важно пациентите стриктно да следват препоръките на специалистите по кардиология и сърдечносъдова хирургия и да посещават редовни контролни прегледи.
Какво може да се направи за предпазване от инфаркт?
В много случаи рискът от инфаркт може значително да се намали чрез промени в начина на живот:
Пълно избягване на цигари и тютюневи изделия
Хранителен режим с ниско съдържание на холестерол, богат на зеленчуци и фибри, с ограничено съдържание на наситени мазнини и преработени храни
Редовни физически упражнения; препоръчват се поне 150 минути умерена физическа активност седмично
Контрол на високото кръвно налягане и кръвната захар; при необходимост продължаване на медикаментозното лечение
Ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, потърсете професионална помощ за достигане на здравословно тегло
Научете се да управлявате стреса и се възползвайте от системи за психологическа подкрепа Спазването на тези мерки спомага за намаляване на смъртността от сърдечни заболявания в световен мащаб.
Често задавани въпроси
В кои възрасти инфарктът се среща по-често?
Рискът от инфаркт се увеличава с напредването на възрастта. Въпреки това, поради генетични фактори, диабет, тютюнопушене и начин на живот, може да се наблюдава и при млади възрастни.
Възможно ли е да се получи инфаркт без болка в гърдите?
Да. Особено при жените, диабетиците и възрастните хора инфарктът може да се развие и без болка в гърдите. Трябва да се обърне внимание на атипични симптоми като отпадналост, задух, гадене или болка в гърба.
Сърдечен пристъп може ли да се случи през нощта или докато спим?
Да, сърдечните пристъпи могат да възникнат по време на сън или рано сутрин. Хората, които се събуждат внезапно с болка в гърдите, сърцебиене или замаяност, трябва незабавно да потърсят медицинска оценка.
Различават ли се симптомите на сърдечен пристъп при жените от тези при мъжете?
При жените вместо класическа болка в гърдите могат да се появят оплаквания като отпадналост, болка в гърба и корема, задух, гадене.
Кои състояния могат да се объркат със сърдечен пристъп?
Стомашни неразположения, паник атаки, болки в мускулно-скелетната система, рефлукс и пневмония могат да дадат подобни симптоми като сърдечен пристъп. При съмнение задължително трябва да се направи медицинска оценка.
Трябва ли да се приема аспирин по време на сърдечен пристъп?
Ако Вашият лекар е препоръчал и нямате алергия, в някои случаи може да бъде полезно да сдъвчете аспирин, докато пристигне спешна помощ. Във всички случаи обаче приоритет трябва да бъде медицинската помощ.
Възможно ли е пълно възстановяване след сърдечен пристъп?
Голяма част от пациентите, които получават ранна намеса, могат да водят здравословен живот с подходящо лечение и промени в начина на живот. В някои случаи обаче може да настъпи трайна загуба на сърдечна функция.
Какви са причините за сърдечен пристъп при младите хора?
При младите хора тютюнопушенето, високият холестерол, затлъстяването, обездвижването и някои вродени съдови аномалии могат да доведат до сърдечен пристъп.
На какво трябва да се обърне внимание в храненето за предпазване от сърдечен пристъп?
Трябва да се предпочитат зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба и здравословни мазнини; консумацията на наситени и трансмазни киселини, сол и захар трябва да бъде ограничена.
Кога може да се започне с упражнения след сърдечен пристъп?
Програмата за упражнения след сърдечен пристъп трябва да започне задължително под лекарски контрол и след индивидуална оценка на риска.
Колко време остава в болница човек, преживял сърдечен пристъп?
Този период варира в зависимост от тежестта на пристъпа и приложеното лечение. Обикновено престоят в болница е между няколко дни и една седмица.
Какво трябва да направя, ако в семейството има сърдечно заболяване?
Семейната анамнеза е важен рисков фактор. Не трябва да се пуши, трябва да се храним здравословно, да се правят редовни упражнения и при необходимост да се провеждат редовни сърдечни прегледи.
Може ли стресът да доведе до сърдечен пристъп?
Продължителният стрес може косвено да увеличи риска от сърдечен пристъп. Избягването на стреса, доколкото е възможно, или използването на ефективни методи за справяне ще бъде полезно.
Източници
Световна здравна организация (World Health Organization, WHO): Cardiovascular diseases (CVDs) Fact Sheet.
Американска сърдечна асоциация (American Heart Association, AHA): Heart Attack Symptoms, Risk, and Recovery.
Европейско дружество по кардиология (European Society of Cardiology, ESC): Guidelines for the management of acute myocardial infarction.
US Centers for Disease Control and Prevention (CDC): Heart Disease Facts.
New England Journal of Medicine, The Lancet, Circulation (Рецензирани медицински списания).